СЪБРАНО: „ЗА МОЗЪКА… С ЛЮБОВ”

Това е информация, която е така добре написана, че не намирам смисъл да я преразказвам в по-разбираема форма или да я обработвам по друг начин. Затова най-подходящо ми се стори да я цитирам, а също така и периодично да я допълвам с различни любопитни и нови неща. Извадките са предимно от книги, списания и други публикации, които е твърде възможно вече да са познати, за тези, които се интересуват от подобна материя. За да не се тълкуват материалите като извадени от контекста на литературния източник, обзор ще бъде направен в отделна статия. Под всеки материал е посочен автора и заглавието, за да може да ги потърсите, ако искате да научите повече. Поднесената информативна компилация е плод на личния ми интерес към неизучените възможности на човешкия мозък и невероятните възможности, които има за възстановяване и промяна, нееднократно демонстрирани в терапевтичната ми практика. Всичко това безспорно ми доказва, че природата е създала за нас нещо уникално и съвършено, чието опознаване, ще изисква не само години, а цели еволюционни периоди…

„ …
МОЗЪК

По-голямата част от информацията, която притежаваме за нашия мозък, сме натрупали през последните четири десетилетия. Знаейки, че животът на Земята се е появил преди ок. 3 500 000 години, тези 40 години изглеждат като кратък и закъснял миг. Все пак не бива да забравяме, че локализацията на мозъка е известна на хората едва от 500 години. А преди това и самият Аристотел смятал, че чувствата и емоциите се пораждат някъде около стомаха или в него (не е ли било логично такова твърдение, щом наистина най-често там усещаме влиянието на силните емоции, като страх, радост и други?).
Да бъде изучен човешкият мозък се оказала една от най-трудните задачи, които са си поставяли хората. Всички открития и постижения в тази сфера вероятно не представляват дори и 1% от всичко, което имаме още да научим. Не сме и достатъчно сигурни в това, което сме постигнали: благодарение на едни експерименти научаваме някои факти, но скоро се появяват доказателства, които оборват току-що създадените теории. Винаги може да се появи човешко същество, чийто мозък да ни накара да променим изцяло нашите досегашни възгледи. В изучаването на мозъка са ангажирани различни науки. Химиците се стараят да изучат всички химични процеси, които се осъществяват в нашите глави. Физиците намират аналози между мозъчните изследвания и изучаването на най-далечните части на космоса. Психолозите формулират теории, опитвайки се да изяснят правилата, по които функционира човешката психика. Математиците, въпреки че са създали модели на цялата вселена, не могат да намерят формулата, по която се осъществяват операциите в човешката глава. И въпреки всичко: какво знаем за нашия мозък?

ЕДИН ИЛИ ДВА МОЗЪКА

В края на шестдесетте и началото на седемдесетте години калифорнийски лаборатории започват изследвания, довели до прелом в досегашното схващане за функционирането на мозъка. Роджър Спери от Калифорнийски технологичен институт получава за тях Нобелова награда, а Робърт Орнстайн спечелва световна известност благодарение на своите открития, свързани с мозъчните вълни и с това, че различни области в мозъка отговарят за различни форми на неговата активност. През осемдесетте години тези изследвания продължават Eran Zaidel и други изследвователи.
Знаем, че нашият мозък има две полукълба, свързани чрез сложна мрежа от нервни влакна, която на латински се нарича corpus collosum. Всяко от полукълбата има различни функции, управлява различни видове умствена и физическа дейност. При повечето хора лявото полукълбо отговаря за логиката, думите, числата, анализата – т.е. за така нареченото абстрактно мислене. Дясното пък е свързано с ритъма, въображението, възприемането на цветовете, мечтаенето, усещането за пространство, синтезата на усещания (гещалт), разпознаването (на лица, образи).
Поради някакви причини у част от хората са развити по-добре тези функции, за които отговаря лявото полукълбо, в същото време функциите на дясното полукълбо при тях са като в сянка. Това се отнася за около 50 % от хората, а при другите 50 % нещата стоят обратно. Тази доминация на едното полукълбо не е свързана с факта, че пишем с лявата или с дясната ръка. Мнението, че съществува такава зависимост е доста разпространено, но погрешно. Фактът, че повечето от нас пишат с дясната ръка, се дължи на това, че обикновено центърът на говора се намира в лявото полукълбо на нашия мозък (което управлява дясната ни длан, както дясното полукълбо управлява лявата).
Във всичките сфери на науката и културата познаваме хора, отличили се с необикновени постижения. Ако някой е гениален математик или физик, можем да предполагаме, че е такъв благодарение на изключителните качества на лявото му мозъчно полукълбо. Нали точно то отговаря за логиката, абстракцията, числата, анализа? Или ако някой е велик композитор, скулптор, художник – вероятно това е заслуга на дясното му полукълбо. На пръв поглед нещата изглеждат така, но не и когато ги анализираме по-внимателно.
Да вземем например Айнщайн. Какви факти от неговия живот са ни познати? Като ученик имал известни проблеми. Скъсали го на изпита по френски, не внимавал в часовете по математика и учителката не била доволна от него. Обожавал да свири на цигулка, ветроходството, игрите, свързани с въображението, бил голям мечтател. Един топъл, летен ден, докато си седял на някакъв хълм, изцяло потопен в мечти, си представил как слънчев лъч го понася към най-далечните места във вселената. Когато, противно на всякаква логика, се върнал на повърхността на слънцето, осъзнал, че космосът трябва да е изкривен. Това видение, облечено в думи, числа и формули, се превърнало в днешната теория за относителността – резултат от синтеза на възможностите на дясното и лявото полукълбо. Забележителен е фактът, че Айнщайн започнал работа върху това огромно дело още като младо момче. Колко знания трябва да притежава човек, колко богата трябва да бъде фантазията му, за да направи велико откритие? Оказва се, че абстрактното разсъждаване върху неща, които познаваме добре и за които имаме много информация, независимо дали тя е вярна или не, е трудно. Алберт Айнщайн развил у себе си навика да отхвърля приетото разбиране на очевидните неща, смятайки, че такъв подход му осигурява свеж поглед върху тях.
М. Фарадей, самоук гений, умеел да се абстрахира от господстващите възгледи благодарение на това, че нямайки достатъчни познания по математика, не могъл да се задълбочи в теоретичните трактати и да се присъедини към приетите възгледи.
Знае се, че по време на групово търсене на идеи за решаване на даден проблем, се случва да бъде подсказано от някой новатор или аматьор ключовото решение на ситуацията. Гъвкавостта на мисленето представлява ценно свойство за всеки творец. Говори се за така нареченото “професионално изкривяване”. Учените поради различни причини често се противопоставят на новите идеи. По-възрастните, или тези с по-висок ранг, застават срещу идеите на по-младите, или тези с по-нисък ранг. Специалисти от дадена област гледат с подозрение идеите на “аутсайдерите”. Други пък отхвърлят тези идеи, които са в противоречие с техните религиозни убеждения. Всъщност не само учените се поддават на подобни ограничения. Склонност към защита на “старите, добри идеи” съществува в почти всички области. Възможно е това да е една от пречките в развитието на науката и човешката мисъл въобще.
Преди около 40 години започват нови, революционни изследвания върху човешкия мозък. Трима пациенти, страдащи от епилепсия, са подложени на операция, по времето на която при тях бива прекъснато corpus collosum – супермагистралата за неврони, съединяваща двете мозъчни полукълба. Така била прекъсната комуникацията между лявото и дясното полукълбо. Станало ясно, че зрителната информация не може вече да преминава от едната към другата страна на мозъка. Дясната половина на мозъка обработва информацията от лявaта част на зрителното поле, докато лявата обработва данните от дясната част. На пациентите е показан образ, който се намира в дясната част на тяхното зрително поле, т.е. достъпен за лявото полукълбо, където се обработват данните от този район. Изследваните лица могли да разкажат какво са видели. Когато същият образ обаче се намирал в лявата част на зрителното поле, пациентите твърдели, че нищо не виждат. Помолени да посочат предмет, подобен на представения, изпълнили указанието без затруднение. Дясното мозъчно полукълбо “видяло” образ и могло да включи невербален отговор. Не могло само да “разкаже” за това (центърът на говор се намира най-често в лявото полукълбо).
По времето на подобни изследвания това наблюдение бе потвърдено за тактилните, обонятелните и слуховите усещания. Освен това, всяка половина на мозъка била в състояние да управлява горните мускули на двете рамена, но движенията на мускулите на дланите и пръстите можели да бъдат синхронизирани само с противоположното мозъчно полукълбо. С други думи, дясната част на мозъка управлява изключително лявата длан, а лявата част – дясната длан.
В крайна сметка бе открито, че всяко полукълбо управлява различни аспекти на мислене и дейности. Двете половини на мозъка имат своята специализация, а следователно и ограничения, и предимства. Лявото полукълбо доминира в сферата на езика и говора. Дясното е отличник по зрително-двигателните задачи. Понятия, изградени на базата на тези изследвания, са навлезли в ежедневния език: учените определят себе си като работещи с лявото мозъчно полукълбо, художниците – като работещи с дясното.
Изследванията на Сперии Орнстайн доказват, че взаимодействието на двете страни на мозъка значително подобрява неговата продуктивност. Историческите факти свидетелстват за това, че много гениални хора наистина са работили на два “обхвата”.
През миналото хилядолетие живял един човек, който е съвършен пример за това, какво може да постигне индивид, при който двете форми на мозъчната активност се развиват успоредно. Става дума за Леонардо да Винчи. По времето, когато е живял и творил, не е имал равен в сферата на живописта, скулптурата, физиологията, математиката, архитектурата, механиката, анатомията, физиката, метеорологията, геологията, инженерството, авиацията. Успявал за минути да композира музика, да измисля думите към нея и да изпълнява тази творба на всеки известен тогава музикален инструмент. Притежавал тайнственото умение да интегрира в едно всички сфери, с които се занимавал. Неговите научни записки изобилстват от чертежи и илюстрации, а интересното е, че скиците на неговите живописни произведения често напомнят архитектурни планове: прави линии, ъгли, криви и числа, прецизни изчисления.
Що се отнася до известните художници – и там нещата са различни от това, което се вижда на пръв поглед. Ако можем да погледнем дневника на някой от тях, трудно ще намерим в него описание на това, как се създава картина чрез безразборно мацане с боите. По-скоро записките ще наподобяват нещо такова: “Станах в шест. Седемнадесети ден рисувам шестата картина от запланувания цикъл. Отделих няколко часа, докато намеря най-подходящ елемент за завършване на тази композиция. Когато го открих, разбърках четири части от оранжевото с две части от жълтото, за да получа багра, която сложих в горния ляв ъгъл на платното, с цел постигане на равновесие със спираловидната форма в долния десен, създавайки по този начин впечатление за хармония.”
Понякога, говорейки за себе си, споменаваме за умения, за които смятаме, че сме овладели добре, и тогава не пропускаме да добавим, че в някои други сфери проявяваме пълна липса на талант. В тези случаи говорим за възможности, които сме успели да развием и за такива, които все още дремят в нас. Тези, последните, умело развивани, биха могли прекрасно да разцъфтят.
Когато двете мозъчни полукълба функционират по хармоничен начин и взаимодействат помежду си – индивидът води хармоничен, безконфликтен живот. Целите, поставени от едното полукълбо, са подкрепяни от другото и така всяко от тях работи за доброто на другото и за общата цел.
Ако срещате проблеми при използване на собствения си мозък, то трябва да знаете, че причината за това не е свързана с факта, че сте по-малко способни от другите, а с това, че поради някаква причина едното ви полукълбо е доминиращо, а другото не е достатъчно стимулирано. Ако започнете работа върху това полукълбо, което е стимулирано по-малко, не след дълго ще откриете, че вашето общо “умствено състояние” радикално се е подобрило.
Всички знаем, че едно плюс едно прави две. Когато обаче в извършване на една работа ангажираме както лявото, така и дясното полукълбо, ефектите от тази съвместна дейност могат да се изразят с впечатляващата формула: 1+1>5!

ВРЪЗКИ МЕЖДУ МОЗЪЧНИТЕ КЛЕТКИ

Изобретяването на микроскопа до голяма степен е променило нашите представи за заобикалящия ни свят, а също ни е дало шанс да разгледаме самите себе си. Така човешкият мозък от около един килограм сива маса се преобразил в организация от диференцирани, сложно устроени отделни клетки, наричани неврони. Те са около 10 000 000 000! Невроните обменят помежду си електрохимични импулси (носители на информация) и правят това с помощта на дендритите и аксоните си (израстъци на невроните, чрез които си комуникират). Стана ясно, че човешката интелигентност не зависи от броя на нервните клетки в мозъка, а от броя на връзките, които те могат да осъществят помежду си. Всеки неврон, във всеки един момент, може да комуникира със 100 000 други неврона и може да прави това по множество различни начини. В продължение на една минута в мозъка се осъществяват от 100 000 до 1 000 000 различни химични реакции.
През седемдесетте години се смятало, че броят на възможните връзки между невроните и различните техни конфигурации се изразява с число, представено с една единица и следващи я 800 нули. (За да можем да си представим това число, нека направим едно сравнение: един от най-малките обекти в познатия ни свят е атомът, най-големият е самата Вселена. Броят на атомите в цялата Вселена се изразява с число, състоящо се от единица и 100 следващи я нули). Скоро след публикуване на тези данни доктор Петър Анохин от Московския университет, който посветил последните години от живота си на изследвания върху възможностите на мозъка в сферата на преобразуването на информацията, установил, че числото 1 и 800 нули е значително занижено. И така, броят на възможните връзки между невроните, т.е. “пластичността на мозъка”, “обсегът на свободата”, е толкова огромен, че записването му с нормални, ръкописни цифри би дало ред, дълъг 10,5 милиона километра!
Човешкият мозък представлява един биологичен суперкомпютър и нашата задача е да разберем какъв е начинът за неговото обслужване. Очевидно той не може да бъде ограничен във възможностите си, ние трябва само да разберем как да ги използваме. Досега не е имало и все още няма на Земята човек, който да се е доближил до максималното използуване на собствения си мозък. Това ни дава правото да отхвърлим всякакви твърдения, отнасящи се до ограничения на силата на ума – за него няма никакви бариери.

Разполагаме с различни примери за възможностите на човешкия мозък: изключителни постижения на паметта, учудваща способност за контролиране на функциите на организма, влияние на мисълта върху материални предмети. Някои от тези явления противоречат на приетите “закони на науката”, но това не пречи на нарастващия интерес към тях.

ЗА ДЕЦАТА

Нека проследим развитието на малкото дете. Когато то расте, ние се радваме на всяко ново негово умение: когато започва да ни разпознава сред другите и ни се усмихва, когато за пръв път сяда или се изправя самостоятелно, когато прохожда. Впечатлени сме, когато забелязваме, че разбира какво му говорим, щастието ни е безгранично, когато самото то започва да говори. И целият този шум наистина си има основание. Представете си, че сте такова малко дете и около вас стават толкова много неща, от които нищо не разбирате, а трябва да разберете всичко. Хората говорят, но как да научите какво? Думите се сливат почти в едно, тонът ту е по-висок, ту по-нисък, ритъмът се променя постоянно. Като такъв малък човек, за да научите езика, трябва да се ангажирате в процеси, които изискват от вас непрекъснат внимателен контрол и интуитивно разбиране на ритъма, математиката, музиката, физиката, лингвистиката, пространствените отношения, паметта, интеграцията, творчеството, логичното разбиране и мислене. Още на самия старт от вас се иска пълно взаимодействие между лявото и дясното ви мозъчно полукълбо. Ако не се съобразите с това изискване, речта наоколо може завинаги да остане за вас като нещо такова: “тюстероколитеновамулоптерцекованилутенокоскат”. Обаче вие отлично разбирате всичко и то, преди да сте навършили две годинки. Това означава, че от малък притежавате способностите на гений и не трябва да се съмнявате във възможностите си. Вероятно в по-късни периоди от живота ви се случват неща, които ви карат да не се смятате за най-умните и най-способните: “детето никога не постига повече от това, което възрастният вярва, че то може да постигне”. Запознаването на децата, когато достигнат необходимото ниво на готовност, с видовете на умствените им способности, би могло да бъде значителен принос в тяхното интелектуално развитие. Развитието на интелектуалните умения, подобно на придобиването на всякакви други умения, зависи от тяхното упражняване. Не трябва да очакваме, че един учител, който е лишен от въображение и винаги минава по “стари, утъпкани пътечки”, ще подтикне учениците към някакви интелектуални упражнения. Само интелигентен, смел и пълен с въображение учител създава необходимите условия за творческо мислене.
Съществуват много изследвания върху ефекта от специалното наблягане на развитието на творческите способности по време на редовното обучение в училище. Изследваните променливи са учителската нагласа и методите на обучение. При един такъв експеримент през 1960 г. Торънс и сътрудниците му обучили 10 учители в прилагане на някои принципи, спазването на които е необходимо в процеса на развитие на творческото мислене на учениците. Принципите били следните: 1) сериозно отношение към въпросите на учениците; 2) изразяване на признание към идеите, които свидетелстват за въображението на учениците; 3) показване на учениците, че техните идеи са стойностни; 4) позволяване на учениците да извършват някои неща “заради самото упражнение”, без опасност от поставяне на оценка; 5) тясно свързване на оценките с техните причини и последици. Само след четири седмици експерименталната група постигнала много по-високи резултати от тези на контролната група по отношение на оригиналността и гъвкавостта при решаване на проблемите. При това трябва да се добави, че около една трета от учителите не овладяла правилно дадените принципи. Тези учители били характеризирани като хора авторитарни, дефанзивни, стриктно спазващи плана на занятията, отдадени на проблеми, свързани с дисциплината, отнасящи се с нежелание към идеята да дадат нещо от себе си.
Всички се раждаме с еднакво феноменално количество мозъчни клетки и правилното стимулиране на тези клетки, позволяващо развиването на връзкитете между невроните, отговаря за нашата интелигентност.
Дори ако “вродената” интелигентност на едно дете не надхвърля рамките на посредственото, широкото и точно стимулиране, и многобройните възможности за учене ще бъдат достатъчни, за да постигне това дете по-голямо от очакваното умствено развитие.

ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ

Съществува мнение, че с напредване на възрастта умствените ни възможности намаляват. Един млад човек навлиза в живота с около 10 милиарда неврона в мозъчната си кора, но е установено, че с възрастта техният брой не нараства, а напротив, намалява. Нестимулираните неврони са подложени на дегенерационни изменения (Бърнс 1958). В нормални условия броят на нервните клетки в кората намалява с около 30 процента между 20- и 80-годишна възраст. Така мозъкът се смалява с около 10 процента. Това означава, че всеки ден губим по 100 000 неврона от състава на мозъчната си кора. Смята се, че мозъците ни най-качествено функционират между 18- и 24-годишна възраст. След това, с всеки изминат ден, вървим “надолу по склона”.
Има обаче един сигурен начин да противодействаме на тези явления и той е редовното упражняване на “застрашените” неврони.
Учените са доказали, че ако мозъкът се стимулира и използва редовно, а не “седи оставен на рафта, без да се почиства от прахта”, то, независимо от възрастта, ще изгражда нови връзки в мрежата от неврони. Така стигаме до извода, че загиват тези нервни клетки, които във времето се оказват излишни (не ги използваме). Когато ги караме да работят, те са необходими и така можем да ги запазим.
Ако искате доказателства за казаното, погледнете биографиите на едни от най-великите творци. Микел Анджело създава своите най-силни произведения на около осемдесет година, Пикасо – на около деветдесетгодишна възраст. Към известните имена могат да бъдат добавени още Йохан Себастиан Бах, Бернард Ръсел, Бернард Шоу. Имаме безброй примери.
Целият проблем е в това, че лесно се предаваме в борбата със собствения ни мързел. Много от хората, които притежават голям багаж от житейски опит, се отказват от амбицията си да се сдобият с повече знания, да опознаят по-добре някой предмет или самия себе си. “Човешкият ум има безграничен обем. Колкото повече се слага в него, толкова повече расте той. Човешкият ум расте така, както бицепса – колкото повече го тренираме, толкова е по- във форма” (Глен Доман).
…”

Ирена Сидор-Рангелова, Анна-Гергана Рангелов,  „Как да учим три пъти по-бързо”, ЕИ “LiterNet”Варна, Първо издание, 2007