Свържете се с нас
Направете консултация за състоянието на вашето дете и ще получите съвет и подкрепа. Научете как можете да помогнете на детето си вкъщи.
Работно време
9:00-18:00
Диагностични консултации
Често задавани въпроси
Какви деца най-често идват за терапия при вас?
Най-често родителите търсят консултация за детето си във възрастта между една и три години или малко над три. Това е възраст, в която настъпват значими промени в поведението и се изграждат способностите за учене. Занимаваме се с деца с неврологични заболявания, генетични синдроми, комуникативни нарушения като късно проговаряне и аутистичен спектър.
Може ли всяко дете да проговори?
Говорът като способност се развива активно в първите години на детството. Това е способност, която очакваме да се появи естествено, както прохождането или порастването на зъбките. Говоренето е умение, което се обслужва от дишането, оралномоторните механизми и използването на гласа. Планирането и организацията на тези процеси, осигуряват говорната продукция, но тя сама по себе си не е пълноценна без комуникацията и езиковото мислене. Те придават смисленост на говоренето.
Кога е твърде късно за терапия?
Моментът, в който се предприема терапевтично въздействие, е важно да бъде в период, в който неврната система все още има възможности и гъвкавост за промяна. Т.нар. “сензитивни периоди” са времето, в което детето най-бързо и успешно възприема и се променя, вследствие на стимули от средата и хората, с които общува.
Може ли детето да "израсте" проблема?
Развитието в ранните етапи от раждането до към третата година е много по-интензивен, отколкото след това. Има деца, които показват някои постижения с известно закъснение, без това да се отразява съществено на способностите им за учене. Специалистите имат отговорност да информират семейството за рисковете, ако определени умения не се развият навреме. Понякога това закъснение може да създаде трайни затруднения в последващото развитие на детето.
Колко често е добре да се провежда терапията?
Честотата на терапевтичните сесии се определя съвместно с родителите и зависи от нуждите и ресурсите на детето, както и от възможностите на семейството да участва активно в стимулиращото въздействие.